Грижата за възрастни и болни родители в повечето случаи е непосилно бреме за децата им, особено за по-ангажираните в службата. Единственият изход в подобни ситуации е родителят да бъде настанен в старчески дом или хоспис, или да се наеме човек да го гледа. Тарифите на различните услуги варират в голям диапазон. Настаняването в дом за стари хора е трудно или доста скъпо, ако заведението е частно. В цялата страна в момента функционират 56 държавни приюта за възрастни хора, които са абсолютно недостатъчни за все по-застаряващото ни население. За място в държавен старчески дом се чака в най-добрия случай половин година.

----------------------------------

Таксите в приютите за стари хора, които доскоро бяха на подчинение на социалното ведомство, все още са 70% от доходите на възрастния човек. Изключение се прави само за ветераните от войните, за които процентът е 30. От началото на тази година обаче домовете преминават изцяло на подчинение на общините. Затова и таксите за всеки отделен приют вече ще се определят от общинските съвети.

70-те процента от доходите, което за повечето стари хора означава от пенсията, е сума от около 40 до 130 лв. Социални работници специално проучват дали пенсионерът няма банкови сметки и други странични доходи. Срещу тази сума обаче се получава обслужване с не особено високо качество, без да обиждаме домовете, които са направили чудеса от героизъм, за да създадат що годе уютна атмосфера за питомците си. В повечето случаи в тези заведения попадат самотни или изоставени от децата си много възрастни мъже и жени, които не могат вече да се грижат за себе си или такива с тежки болести и бедни роднини.

Друг сериозен проблем в общинските домове, както вече стана дума, е



липсата на достатъчно места.



За многобройното население на столицата например има само 5 държавни приюта за стари хора, един от които приема само хора с деменция. Общият им капацитет е едва 865 легла. За място се чака с месеци, а понякога и повече от година.

Още по-сериозен е проблемът във втория по население град в държавата - Пловдив. Там има един-единствен старчески дом, в който могат да живеят само 200 души. Още около 300 чакат да бъдат настанени. От общината обясняват, че трябва да почине някой, за да се настани друг на неговото място. Общинарите са притеснени и от факта, че социалните домове минават изцяло на подчинение на общините и държавната издръжка ще е 75% от нужната сума, а останалите 25% ще поема градските управи. "Като сума не е ясно какво ще даде държавата, затова чакаме да излезе правилникът към закона. Лично аз смятам, че таксите за настаняване в социалните домове трябва да останат същите, но в крайна сметка ще реши общинският съвет", твърди зам.-кметът Видьо Видев.

Градската управа на Русе също е на мнение, че трябва да се запазят досегашните тарифи за престой в старчески дом - 70% от пенсията в масовите случаи и 30% за ветераните от войните, стана ясно след среща на местната управа с директорите на домовете. В дунавския град поне има цели 3 приюта за стари хора.



Домуващите в тях са малко над 400.



Алтернативата на общинските приюти са частните старчески домове. За настаняването на възрастни роднини там не се изисква няколкомесечна борба с бюрокрацията и още няколко месеца чакане на ред, но пък таксите са значително по-високи - от 300 до 600 лв. За сметка на това всички предлагат 24-часови грижи за пенсионерите, хранене по 4 пъти на ден, уютни стаи и дори развлечения за възрастните.

В столицата работят вече няколко частни старчески дома. Един от първите е в кв. "Бояна" и е създаден от д-р Вихрен Христов. Той отказа да съобщи пред в. "Сега" какви точно са тарифите за престой в управлявания от него приют, защото излизало, че се занимава с комерсиална дейност, а това била чисто социална дейност. По информация на хора, които са настанили там свой родител или близък, таксите са до 400 лв. в зависимост от състоянието на пенсионера. Също в "Бояна" отскоро се премести частният дом "Света Богородица" на Росица Янкова, който преди това беше в "Драгалевци". На него му се носи славата на най-луксозен. Таксите са от 400 до 600 лв. на месец. "Подстригваме, боядисваме, слагаме ролки, водим на зъболекар и въобще правим всичко нужно, за да се чувстват старите хора добре", твърди управителката Янкова.

По-нестандартни услуги предлага дом "Уют" на Румяна Пенева в кв. "Божурище". Тя приютява стари хора в собствената си къща. Освен стандартните грижи управителката организира и екскурзии и посещения на ресторанти за домуващите. Таксата е между 300 и 400 лв. месечно.



Хосписите са другият вариант за осигуряване



на грижи за старите и предимно много болни хора. Основно те обгрижват онкоболни в последен стадий на болестта - когато са вече изписани от болница.

Здравната каса от миналата година има клинична пътека за т.нар. палиативни грижи за онкоболни. Договор с нея обаче имат болници, а не хосписи. Общо в страната са 69, а в София - 5: Първа, Четвърта и Пета градски болници, ИСУЛ и Военна болница. Клиничната пътека на касата поема само 20 дни от грижите за болните. Престоят над този лимит се плаща от самите пациенти или близките им, обясниха от ВМА.

В София има официално регистрирани 4 хосписа - "Хоспис Филаретова", "Медибул хоспис", "Хоспис Св. Ана" и "Хоспис София". В "Медибул хоспис", насочен основно към грижи за онкоболни, близките на пациента плащат абонамент - между 25 лв. и 35 лв месечно. Срещу това хосписът осигурява наблюдение, поддържащо лечение и борба с болката, посещения по домовете, предпазване от рани от залежаване и др. От хосписа твърдят, че не вземат пари от деца и социално слаби.

В "Хоспис Филаретова" осигуряват грижи за онкоболни и прекарали инсулт, за инвалиди и хронично болни. В зависимост от тежестта на заболяването грижата по домовете



струва между 2 лв. и 3 лв. на час.



Хосписът има и стационар, където болните могат да постъпят срещу 15-25 лв. на ден.

В Пловдив хосписите са шест. Засега обаче те са само за социални грижи, обясни д-р Левенова от Районния център по здравеопазване. До момента няма хоспис с леглова база, още повече, че създаването му е свързано с много средства.

Шест хосписа са регистрирани и във варненския Районен център по здравеопазване. От тях в действителност работят, при това с ограничен капацитет, едва 2, и двата без леглова база. Два хосписа - "Надежда" и "Ковачеви - Медеор", са закрити, останалите явно чакат по-добри времена.

"Нямаме леглова база, работим по домовете на пациентите", обясниха от хоспис "Нова Вита". Негов управител е медицинската сестра Йовка Гъдева. Хосписът разполага само с кабинет, реално почти не развива дейност. Служителка, пожелала да остане анонимна, обясни, че проблемът идва от липсата на договор със Здравната каса.

Неустановените отношения между хосписите и Здравната каса пречат и на д-р Иван Николов, управител на хоспис "Царица Елеонора". Според него липсващият договор с касата го принуждава да съкращава дейности. Отказал се е засега да открие стационар с легла, защото не може да си го позволи. Медицински работници от "Царица Елеонора" обслужват пациенти по домовете им, предлагат им и постоянни грижи.



От 3 до 5 лв. е поставянето



на мускулна или венозна инжекция, цената на поставянето на система зависело от времетраенето. Цена за гледане на възрастен на час е от 1,50 до 2 лв.

Освен хоспис за тежкоболен може да се наеме и медицинска сестра. У нас няма борса за медицински сестри, тъй като частната практика за сестри не е позволена от закона. Затова обикновено близките наемат сестра от болницата, където е лежал болният. Най-често се наемат сестри за грижи за онкоболни и прекарали инсулт. Цената е 2 лв. на час. Сестрите се грижат за хигиената, храненето и тоалета на пациента, а също и за приемането на медикаментите, изписани от лекар. Има и по-заможни хора, които наемат сестри за по 300-400 лв. на месец. За такъв хонорар обаче от сестрата се иска почти постоянно да стои около болния.

От 3 месеца в Пловдив работи клон на столична фирма, която предлага почасово или дългосрочно гледане. Ако се плаща на час, цената е 1,50 лв. Понякога от фирмата се договарят и за по-малко, зависи от платежоспособността на хората.